Проект „Твой ред е”

Проектът се провежда  от септември 2015 г. за 6 месеца в Португалия, Лисабон. Валя Панева е доброволката, която участва от българска страна, на 28 години от София.

Изпращаща организация по проекта е МЦР-Взаимопомощ, посрещащата е SOS Animal, а координираща Associação Spin. Основните дейности по него са насочени към природозащитни мероприятия и събития за набиране на средства за защита на животните, както и популяризиране на кампаниите на приемащата организация.

………………………………………….

Здравейте!

Аз съм Валя от София, България и съм доброволка в SOS Animal. Получих много позитивни отзиви от приятелите ми, когато им казах, че отивам на EVS в Лисабон. Много се вълнувах от това, че ще посетя ново място, но и малко се страхувах. В момента, в който видях Лисабон от прозорчето на самолета, разбрах, че съм направила правилния избор.

Аз съм човек, който обича да пътува, да изучава нови култури, исторически и географски информации, а и нови езици. Скоро след началото на EVS-програмата няма да е само предизвикателство, но и забава. Хората от организациите – домакини са с различни представи за време, задължения (които от началото ми се струваха ужасяващи, но с времето привикнах). В началото всичките ми приятели ми представяха нови начини на комуникация и работа, както и това да се отпускам от време на време и да се наслаждавам на момента. Дори от начало мразех това някой да казва „Спокойно! Отпусни се!”, но сега аз съм в позицията на тези, които го казват.

Сега съм по средата на EVS-проекта и, обръщайки се назад, осъзнавам колко много съм преживяла. В началото бях много объркана по отношение на задълженията ми, но с времето свикнах, благодарение на моите колеги. Обичах работата във ветеринарната болница на SOS Animal. Грижех се за животните там, разхождах ги и ги храних. Връзката, която се получава между човека и животното е много силна – още от влизането ми в болницата те усещаха присъствието ми.

Едно от най-интересните неща на проекта в Лисабон бе възможността да се научиш да сърфираш. Водата бе прекрасна, кара те да се отпуснеш и възстановиш. Да не забравяме и португалския език – известен с мелодичността си. Макар и труден за научаване, вярвам, че с малко повече упражнение ще успея да го усвоя.

Преди няколко дни намерих книга в болницата. Въпреки слабите ми умения по езика, успях да разбера основните неща. Една от поемите, “Quem disse que esqueci o teu amor”, ме грабна – влюбих се в Португалия още по-силно.

Проект „Забавление чрез спорт 3”-Полша

Тодор Орехов на 23 години и Константин Младенов на 22 година от Стара Загора и София ще участват в 45 дневен краткосрочен проект в Бидгошч, Полша с изпращаща организация „МЦР-Взаимопомощ” и приемаща „Виатрак”.

Проектът е насочен към запознаване на младежи и хора с увреждания със страните на доброволците, създаване и представяне на различни работни ателиета и спортни събития, промотиране на доброволчеството и програма „Еразъм+”.

„Следвай пътя си” – краткосрочен проект в Анкара

Проект „Следвай пътя си” се провежда в Турция, Анкара, където за по 2 месеца доброволки на МЦР-Взаимопомощ участват в дейностите на организацията домакин System&Generation. Мария Петрова на 25 години осъществи доброволческата си служба от август до края на септември 2015 г., а Александра Люцканова на 22 години е доброволка от октомври до края на ноември 2015 г. Основната дейност по проекта е свързана с работа на доброволците в офиса на турската организация и организиране на фестивали и проекти на домакина.

Привет на всички. Казвам се Мария и в момента правя своята 2-месечна ЕДС служба в Анкара.Организацията, в която доброволствам, се казва System and Generation и ви уверявам, че е страхотна. Вече съм в края на втората си седмица тук и се чувствам прекрасно. Живея и работя заедно с хора от цял свят. Всички са много мили и приятелски настроени. Имам и ментор- невероятно позитивен човек, който трябва да ми помага за всичко, което ме притеснява. Апартаментът, в който живея е с много добри условия и се намира точно в центъра на града, на пешеходно разстояние от повечето забележителности, както и много близо до офиса, в който работя.  Това е страхотно улеснение и не предполага използване на градски транспорт.

Задълженията ми като доброволка са много разнообразни и интересни. Предимно прекарвам времето си в офиса. Тук организираме различни събития, уъркшопи, уроци по английски за местните, аз самата посещавам уроци по турски. Освен това, подготвяме статии, видеа, списание. Промотираме дейностите на организацията в социалните мрежи, помагаме за изготвянето на нови проекти. А тъй като на мен ми е интересно, помагам и за някои по-специфични неща, свързани с Еразъм +. Но най-вълнуващата част е възможността да посещавам разнообразни фестивали. Например, за идните 10 дни ще посетя 2 фестивала. Единият е през уикенда, ще отидем дотам с каравани и ще имам информационно бюро, което да осведомява местните младежи за възможностите, които имат по програмата Еразъм +, а междувременно основното събитие е състезание с мотори. След това предстои международен фестивал за парапланеризъм, на който също се очаква да присъствам, като подпомагам основните организатори по време на самото събитие. И двата феста са в различни градове в Турция.

ЕДС е най-вълнуващата, полезна и обучителна възможност, от която младежите могат да се възползват. Към момента съм много доволна от избора си. А ако някой има предразсъдъци към Турция или хората тук, бих казала, че греши. И аз самата съм впечатлена от местните, тяхното отношение, както и от красивите пейзажи, които видях до момента.

Да съм доброволка първа радост е за мен

Доброволчеството е смисъл, радост, удовлетворение, контакти, умения, кауза. То е онзи елемент, който донася вътрешна хармония и ни изпълва с позитивизъм , че не сме сами, че има решение за всеки проблем. Онова, което ни трябва, за да се впуснем в него, е доза решителност и голямо сърце. Ето например, в момента се намирам в Турция, наслаждавам се ма двумесечния си проект тук, уча много нови неща, живея с хора от различни националности, работя с други, които са от поне 10 други държави, пътувам, участвам във фестивали, летях с парапланер по време на единия, онзи ден пък се върнах от Кападокия, където в 6 сутринта наблюдавахме стотиците балони с горещ въздух, изобщо потопила съм се изцяло в мултикултурализма,който цари около мен.

Междувременно,  уча турски (и не само), посещавам събития, в които промотираме Еразъм +, участвам в различни тематични клубове с местните, разширявам мирогледа си и непрекъснато пътувам- физически и духовно, защото всеки от нас, доброволците, носи със себе си лична история, национални характеристики, специфични качества и интересни умения. Един ден се пренасям в царството на немската точност, на следващия танцувам под звуците на испанска музика, радвам се на италианската кухня, приготвена от съквартирантката ми и така неусетно научавам за всекиго и всичко по малко.

Има някаква магия, че не усещаш как и кога минава времето, не разбираш и кога т.нар работен ден е изминал, защото забавлението и динамиката винаги вземат превес. Научих се до момента как да съжителствам и с хора, които са с увреждания, нещо, което не бях изпитвала към момента, разбих за себе си много митове по отношение на Турция, опровергах твърдението, че работата в офис е скучна, защото скучна е последното, което бих казала за атмосферата, която сме си създали на нашето международно работно място. То е уютно и винаги се чувствам у дома си. А всичко, които сме тук, чувствам като членове на моето семейство. Взаимоотношенията ни са отлични. През тези седмици съм се отдала изцяло на случващото се и за пореден път осъзнавам, че доброволчеството е страст, хиляди приятелства, приключение, взаимопомощ и искрени усмивки..и  то никога не свършва, защото веднъж изпиташ ли това, което то ти носи, никога не си същият. Промяната е за цял живот.

Това е статия за решенията, които трябва да вземете без да се страхувате от последствията.

Чували ли сте за книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай”? Добре, ще обясня накратко – става дума за жена (Джулия Робъртс играе във филма, ако не ви се чете книгата), която предприема пътешествие, за да открие себе си. Сега си представете мен – току-що завършила бакалавърската си степен във Великотърновския университет и без посока и идея за бъдещето.

И в този момент (точно като на филм) в живота ми се появява Мария, която ми предлага страхотен проект в Анкара, Турция. Пътешественикът в мен не можа да устои на това предложение за Европейска Доброволческа Служба и ето ме сега – вече цял месец в Анкара.

Организацията, която ме посрещна се казва System&Generation и е основана през 2008 година. Няма да крия, че за тези седем години са постигнали много и в момента са една от малкото отговорни организации, занимаващи се с проекти по Европейска доброволческа служба. Името на моя проект е „Join Our Jorney” („Следвай пътя си”) – страхотна идея, развивана през годините. За разлика от доброволците, които прекараха лятото в Анкара, моята работа е в офиса на организацията и задачите ми включват участие в абсолютно всички проекти, които се нуждаят от помощ или развитие.

В момента активно участвам в организирането на Конгрес през декември месец, на който ще бъдат представени най-добрите проекти, организирани в Турция през тази година. Другият проект, който ми възложиха включва групов ЕДС и неговите доброволци. В края на ноември месец ще започнем нов проект с новодошли 7 доброволци, с които ще превърнем една празна часовникова кула в място за игра и обучение на деца и младежи. Това е нещото, което харесвам в тази организация – ако имаш желание за работа – винаги ще намерят подходящата за теб. Ако си достатъчно амбициозен ще участваш в повече събития и проекти и ще научаваш все повече.

Защо започнах с тази така любима моя книга – защото идеята ѝ е за пътешествие, в което намираш себе си. Преоткриваш кой си всъщност и откриваш нова и нова мотивация за реализиране на мечтите си всеки ден. Повярвайте ми – ако имате желание и вникнете в културата на Турция – ще преоткриете себе си. Нека ви разкажа:

Каквато и представа да имате за Турция – забравете я за две минути. Първо – Турция не е Истанбул; има толкова много по-красиви места от този така пренаселен град. Второ – хората тук са нелепо любезни! Ако помолите някого за помощ и той ви откаже – той не е от Турция! Трето – ако решите да идвате в тази страна – забравете предразсъдъците зад граница. В много отношения съседката ни е много по-развита от нашата родина. Разбира се, никой не е перфектен – но ще оставя на вас да откриете недостатъците на тази страна пълна с прекрасни странности.

„Но какво прави едно пътешествие толкова уникално?”, ще попитате. Това са хората, с които го споделяте. Никога не съм мислила, че мога да срещна толкова мили, интелигентни и забавни хора на едно място. Да бъдеш доброволец е нещо, което носиш в сърцето и душата си. Ако го усещате – значи тук ще срещнете правилните за вас хора!

Като за финал бих казала „накрая съжаляваме за шансовете, които сме изпуснали”. Затова опитайте всичко, което ви поднася живота и не се страхувайте от утрешния ден, защото не знаете колко по-прекрасен може да бъде от днешния.

Чакам ви в Анкара, hoşgeldiniz!

Александра Люцканова

Проект „Направено от младите”, Испания

Четирима българи-Милена, Веселин, Георги и Кристиана участваха в краткосрочен проект „Направено от младите”, в които се включиха артисти от 8 Европейски държави (Полша, Румъния, Гърция, Италия, Португалия, Франция, Финландия и България).

Основните идеи на проекта са:

1. Учене и споделяне на опит на международни ниво по метода „връстници обучават връстници”;

2. Въвличане на местните младежи от неразвити общности на Лорка и обучения и развиване на техните артистични заложби на социално ниво, на техните компетенции, комуникации, креативност и чувство за инициативност и предприемачество;

3. Създаване на нов младежки център за млади хора в неравностойно положение, които активно да участват в него, да разчупят стериотипите между различните младежи групи и да им дадат шанс и възможност да развиват инициатививте си на местно ниво;

4. Промотиране на ЕДС и програма „Еразъм+” сред младите хора в Лорка.

Проект „Подправи живота си”, Словения

За период от 1 месец от 24.03 до 24.04.2015 г. ще се проведе проект „Подправи живота си” в Загоре, Словения с двама представители на България от МЦР-Взаимопомощ. Доброволците включени в него са общо 11 от България, Унгария, Финландия, Македония и Турция.

Проект „Подправи живота си“ е насочен към младежи, които са с по-ограничени възможности или в неравностойно положение и идеята му е да подобри уменията им. Част от дейностите са насочени в работа в младежкия център в Община Загорие, който е субсидиран на половина от Общината, както и осигурен с 3-ма младежки работници към центъра, които са мотивирани и работят за младите хора на Словения и ЕС. Останалите дейности са в обществената градина за отглеждане на билки на неправителствена организация, както и градината, собственост на организацията-домакин като всичката продукция, която ще реализират доброволците ще бъде дарена на Червения кръст в помощ на бедни граждани.

По проекта имаше организирана и предварителна среща от 17 до 19 февруари като идеята на визитата беше доброволците и техните координатори от различните държави да добият представа за дейностите по проекта и условията на живот по него.

Това не е първото участие на български доброволци на „Взаимопомощ“, а на общо 10 с новите изпратени в Словения. Младежката организация има опит с изпратени 28 доброволци в Испания, Унгария, Италия, Словения, Полша и Португалия и посрещнати 48 доброволци от Испания, Унгария, Италия, Словакия, Полша, Германия, Швеция, Литва, Македония, Румъния и Латвия.

Ето и линк към сайта на организацията.

Проект „Нека видя през твоите очи”

В периода от 7 месеца (03/11/2014-02/06/2015) доброволката от Казанлък Мелиха Вълнева ще работи в приемащата организация ONCE в Santander, Испания по проект  с изпращаща организация „Взаимопомощ” насочен към хората в неравностойно положение в случая загубили зрението си поради някаква причина.

Казанлъчанката е мотивирана да научи испански език, за да си комуникира по-добре с хората, за които работи.

ПРОЕКТ „ВСИЧКИ БЕЗ ГРАНИЦИ”

Моника Симеонова на 23 години от Видин е доброволка с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ по проект „Всички без граници” в Лорка, Испания за периода 07/07/2014-07/04/2015 на посрещащата организацията CAZALLA INTERCULTURAL.

Основната идея на проекта е работа с емигранти и младежки, които да се интегрират в обществото и да не се чувстват изолирани. По проекта ще работят двама доброволеца, като единия ще ходи контактите на организацията по проекти по младежки проекти, а другият по работни ателиета за интеграция на младежите.

Проект „По пътя на културата”

Иванина Стефанова на 23 години от гр. София е доброволка на изпращащата организация МЦР-Взаимопомощ, като момичето е на проект в Испания за 6 месеца към организацията ETL “Don Bosko”.

Основната дейност на доброволката е да помага на своята посрещаща организация за писане на проекти, посрещане на хора в хостела, подготовка на информационни брошури и кампании и други.

За това няма обяснение. Пътят е личен избор. Сам избираш по кой път да тръгнеш. Казват, че пътищата до Сантяго са толкова колкото поклонници има. Също казват, че пътят започва не от Франция или от друго място, а от дома на поклонника. И сигурно са прави. Това е личен път, личен избор. Начин да преоткриеш себе си или да се намериш. Много хора извървяват пътя заради преживяването, за авантюра, за да забравят, за да запомнят. Всеки със собствената си история, своите собствени грехове и с ясното съзнание, че няма да е лесно. Който си мисли, че да извървиш пътя към Сантяго е лесно много греши.

Но сега за моето начало. Аз не съм поклонник, не съм извървяла Пътя, но аз съм тук, за да помогна на тези, които са решили да го направят. Моят път започна от София, от където излетях на 21-ви април, за да предприема най-вълнуващото и значимо пътеществие в моя живот (засега). Пристигайки в Сантяго бях посрещната от координаторите от CX Albertal, които се погрижиха целия ми престой в града по време на обучението ни да е страхотно. Самото обучение беше 2 седмици, в които се запознахме с културата на Испания, на Галисия и на Сантяго. Видяхме забележителностите в града, опитахме вкусната галисийска храна, типичния за тази област октопод и рабира се сиренето, което всъщност е като българския кашкавал. Това, което приятно ме изненада е, че тук всички са много мили и любезни. По улиците хората те поздравяват без да те познават, всеки ще се постарае да ти помогне, ако се нуждаеш от нещо. Запознахме се с хора от различни албергета, в които спят поклонниците. Имахме възможност предварително да се докоснем до Пътя. Хората от посрещащата организация също са много мили и отзивчиви. Грижат се за нас и се старят както да не ни лиспва нищо, така и да се чувстваме като у дома си. Срещнахме се с хора от Правителството на Галисия

Успях да се запозная със страхотни хора от най-различни страни. Станахме приятели и даже си ходим на гости, обменяме интересни неща относно културите си, рецепти, музика. През двете седмици на обучението прекарвахме цялото си време заедно. Разхождахме се из Сантяго, запленени от красотата му, опитвахме типични храни от Галисия, наслаждавахме се на дните си и се чудехме дали не сме в Лондон заради постоянния дъжд. Галисия е област, в която вали много. Елина, друга доброволка от България, ми разказа, че е имало период от 2-3 месеца, в които е валяло без да спира, ден и нощ. Но дъжда и студа не ни попречи да се забавляваме. Успяхме да се насладим и на нощния живот на Сантяго. Тук баровете са отворени до рано сутрин, но дискотеките отварят чак в 3-4 сутринта и продължават до 9 часа сутрин.

Време е, обаче, да се върна на същността на статията ми- EL CAMINO. Поклонниците или така наречените перегринос са хора все различни. Всички извървяват пътя по различен начин, по различни причини, но с една и съща цел. Целта винаги е – Катедралата в Сантяго.

Сградата на Катедралата в Сантяго е повече от внушителна. Строежа й е продължил от 1075г до 1211г. Издигната е в чест на апостол Яков и в нея са положени мощите му. Удивително е колко много църкви има в града. На всеки ъгъл, на всяка улица, понякога могат да се видят няколко църкви една до друга. Множество манастири за монахини. Кулите на Катедралата се извисяват високо в небето и могат да бъдат забелязани доста отдалеч. Интересното е, че в града ахритектурата е направена според Катедралата. В старата част на Сантяго всички сгради и постройки не надхвърлят два етажа, за да могат поклонниците, влизайки в града да видят Катедралата и да се ориентират как да стигнат до нея.  Пътя на Сантяго е маркиран с жълти стрелки и знак във формата на черупка на мида. Тази черупка поклонниците носят на раниците си, окачена като знак, че вървят Пътя. Никога не можеш да се изгубиш. Както и в живота, ако изгубиш пътя винаги има някой, който ще ти помогне да го намериш отново.

А сега за това какво правя аз тук. Аз съм доброволка. Работя в албергето в Палас де Рей. Срещите с пилигримите винаги са интересни. Понякога забавни, понякога не толкова. Но най-важното е, че срещайки се с тях аз ставам част от тяхната история, от техния път. Това за мен е чест, щастие и привилегия. Изумително е да виждаш как тези хора изминават 20 или 30 километра на ден и все пак идват с усмивка и добро настроение въпреки болките, мазолите и умората. Истинско удоволствие да можеш да помагаш на всички тези хора, тръгнали да вървят Пътят.

Всеки един пилигрим е различен. Хора на близо 80 години, деца, хора с двигателни проблеми, колоездачи, поклонници на коне, в инвалидни колички. Хора всякакви. И всички те с една и съща цел. Не ги спира дъжда, студа, слънцето, жегата, калта, планината. Всеки един от тях е достоен за уважение.

Палас де Рей е малко селце. Испанските села са много по-различни от българските. Тук на село имаш поне две или три банки, супермаркети, барове, ресторанти, офиси и разбира се албергета.  Историята на Палас е тясно свързана с военната култура и пази множество археологически останки като Castillo de Pambre. Романския стил е дошъл под влияние на Пътят към Сантяго като е оставил отпечатъка си в архитектурата на селото. Палас е един от най-добрите примери за военна архитектура в Галисия.

ETL Don Bosco е мястото където съм всеки вторник. След срещата си с ментора ми имам часове по испански език заедно с още трима доброволци, а след обяд прекарвам времето си в Ludoteca към Don Bosco където се занимавам с дечица на различна възраст и помагам в дейностите на Don Bosco с други доброволци.

Ами това е засега. Надявам се скоро отново да споделя с Вас преживяванията си в Испания!

Проект “Забавление чрез спорт 2”

Петя-Гергана Гочева на 23 години от Бургас и Катя Анева на 29 години от София са доброволки на изпращащата организация МЦР-Взаимопомощ, като двете момичета ще участват в 45 дневен проект в Полша с наименование „Забавление чрез спорт 2” на посрещаща организация The Windmill Foundation.

Идеята на проекта е да окуражи младежи да участват в спортни дейности на открито чрез Европейска доброволческа служба. Българските доброволки ще имат възможност да представят и България в специална вечеря, организирана още при самото им пристигане. Различни турнири ще бъдат организирани по време на проекта, като футболни и волейболни мачове.

МЦР-Взаимопомощ изпраща за 3-ти път доброволци в тази организация, като по този проект за втори път. Общият брой на доброволците, изпратени в тази организация са вече 6.

Проект „Всички сме различни“

Тодор Иванов (27 г. България) е ЕДС доброволец в Мишколц, Унгария за периода 01.03.2014-30.09.2014. Домакин на проекта под надслов „Всички сме различни“ е Фондация „Симбиозис“

, работеща по подпомагането и интегрирането на хора с различни умствени увреждания и осигуряваща работни места за тях.

Предмет на проекта е насърчаването на общуването между хора с ограничени възможности и здрави младежи от различни националности oт различна социална среда. Доброволците имат възможността да работят с клиентите и персонала на дома за настаняване и работа с аутисти и дневен център за младежи с умствени увреждания, където помагат на клиентите в изработването на сувенири, свещи, хартиени изделия и др., вземат участие в ежедневните задължения – приготвяне на храната, почистване на общите помещения, грижа за домашните животни и работа в зеленчуковата градина. От доброволците също така се очаква да вземат участие в организирането на празненства по различни случаи (национални празници, ден на семейството, рождени дни), а също така и да запознаят клиентите с различни аспекти от културата на родната си страна.