
Доброволката Симона Тасева от Пловдив на 25 години ще участва в проект за 1 година с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация Dům dětí a mládeže hl. m. Prahy в Прага, Чехия.
Проектът е насочен към грижа за животни като понита, прасета, лами, кенгура, змии, крокодили, гущери, зайци и др., отглеждане на различни растителни култури, както и дейности с деца.
Има ли желание, има и начин
Много е странно как понякога човек попада на място, съвсем различно от всяко друго, на което е попадал до настоящия момент, и изведнъж започва да се чувства изключително комфортно, така, сякаш винаги е принадлежал на това ново и непознато място. Не знам дали звучи като начало на приказка или като съвсем обикновено първоначално впечатление на човек, който е решил да смени държавата, но именно това се случи с мен. Кандидатствах по доброволчески проект, одобриха ме, напуснах работа и се преместих да поживея и поработя една година в Прага, Чехия.
Даже ходих до посолството да гласувам… два пъти.
Но това не е важно.
За последните няколко седмици успях съвсем бегло да се запозная с „живота“ тук, поне според моите критерии. Всъщност смятам, че човек може да попадне на интересни и приятни хора навсякъде, както и на досадни и мрънкащи, зависи какво търси и очаква. Аз попадам само на добронамерени и отзивчиви чужденци от всички краища на света, чиито истории за това как са решили да се преместят именно тук са може би далеч по-интересни от моята. Аз просто винаги съм искала да дойда да живея тук известно време, да науча езика, да обиколя съседните държави. Когато попаднах на проекта, нямаше как да не кандидатствам, после имах късмет и ме одобриха. Това е цялата история. Не ми се е налагало да вземам сложни решения, да размишлявам цели нощи или да се боря с дилеми. Видях проекта и си казах „А, ето го.“
Имам още една привилегия пред останалите чужденци, а именно езикът. За всички, които говорят славянски език, тук е далеч по-лесно да се справят с всичко. Освен това има чудесно организирана програма за чужденци с отворени и затворени курсове за хора на всякаква възраст, така че, при наличието на желание, е изключително лесно човек да се приспособи максимално бързо към средата.
В момента активно уча чешки, работя в Дома на децата и младежите в Прага, в станцията на Природознанието, а през свободното си време планирам да обиколя де що има гора, планина, езеро, река, пещера и тъй нататък в Чешката република. Новата ми работа е толкова различна от всичко, с което съм се занимавала до момента, че все още не мога напълно да възприема действителността. Всеки ден ставам с усмивка, бутат ме в градския транспорт (ама той винаги е навреме, та и там съм си с усмивка), после си вървя през пражките улици, радвам се на невероятно добре запазените им архитектурни богатства в целия град и с усмивка влизам с приказната градина, в която работя.
Центърът, в който аз съм доброволец – Домът на децата и младежите, се простира на територията на цялата република; това, което предлага центърът, са най-различни курсове и обучения за деца и младежи. Има всичко, за което едно дете може да мечтае… поне според моите очаквания. Над петстотин различни курса във всякакви сфери – езици, наука, техника, природознание, спорт, танци, спортни танци, музика, театрално изкуство, цирково изкуство, керамика, дърводелство, езда… мисля, че мога да изреждам още известно време. Човек би си помислил, че в цялата работа нещо трябва да куца, някой нещо трябва да скатава, някой трябва да недоволства. Ами, не. Просто хората, които работят там, не работят там, защото вземат високи заплати, а защото наистина се наслаждават на труда, който полагат. Не работят там, защото не могат да си намерят нещо по-така, а защото това, което правят всеки ден, ги удовлетворява. Всеки един от колегите ми в момента ми напомня за някакво чудновато описание от детска приказка; толкова са добри и отдадени на работата си, а на всичкото отгоре и толкова немрънкащи.
И все пак аз все още съм в началото на своята една година доброволческа служба в Чехия. Съвсем възможно е впечатленията ми да са продиктувани от еуфорията от прекараните няколко седмици в известен контраст с предишния ми начин на живот. Най-хубавото е, че всичко ми харесва и смятам да се радвам на чувството, докато го има. В общи линии това, което мога да изведа като извод до момента, е, че никак не е трудно човек да преобърне начина си на живот, ако си вярва.
Има ли желание, има и начин. Няма ли желание – има оправдание 😉










