Проект “Взаимопомощ”

Доброволческото партньорство, ще се осъществи в 3 периода: 01.01.2019 г. -30.06.2020г; 01.07.2019 -31.12.2020 г; 01.07.2020 г. -31.12.2021 г. Години наред организацията ни използва, като помощен инструмент в дейностите си, за популяризиране и разпространение на резултатите от проектите ни младежкият бюлетин „ДоброволциТЕ“, който прерастна в младежката медия „ДоброволциТЕ“, чрез създаване на интернет страницата Theyouth.info. Всяка седмица младежите имат възможност да поддържат и развиват младежката медия, като активен принос към дейностите за разпространение и въздействие по проекта. Това е още една устойчива дейност, която покриваме в рамките на този проект, стартирал през 2011 г. Следвайки философията си, никога не сме залагали на проекти-„еднодневки“. От 2011 до сега вече имаме три устойчиви линии на работа: организиране на Еко фестивал, стена на доброволчеството и младежкия бюлетин, развиващ се като онлайн медия.

Проект „Твоето пространство”

Доброволката Симона Тасева от Пловдив на 25 години ще участва в проект за 1 година с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация Dům dětí a mládeže hl. m. Prahy в Прага, Чехия.

Проектът е насочен към грижа за животни като понита, прасета, лами, кенгура, змии, крокодили, гущери, зайци и др., отглеждане на различни растителни култури, както и дейности с деца.

Има ли желание, има и начин

Много е странно как понякога човек попада на място, съвсем различно от всяко друго, на което е попадал до настоящия момент, и изведнъж започва да се чувства изключително комфортно, така, сякаш винаги е принадлежал на това ново и непознато място. Не знам дали звучи като начало на приказка или като съвсем обикновено първоначално впечатление на човек, който е решил да смени държавата, но именно това се случи с мен. Кандидатствах по доброволчески проект, одобриха ме, напуснах работа и се преместих да поживея и поработя една година в Прага, Чехия.

Даже ходих до посолството да гласувам… два пъти.

Но това не е важно.

За последните няколко седмици успях съвсем бегло да се запозная с „живота“ тук, поне според моите критерии. Всъщност смятам, че човек може да попадне на интересни и приятни хора навсякъде, както и на досадни и мрънкащи, зависи какво търси и очаква. Аз попадам само на добронамерени и отзивчиви чужденци от всички краища на света, чиито истории за това как са решили да се преместят именно тук са може би далеч по-интересни от моята. Аз просто винаги съм искала да дойда да живея тук известно време, да науча езика, да обиколя съседните държави. Когато попаднах на проекта, нямаше как да не кандидатствам, после имах късмет и ме одобриха. Това е цялата история. Не ми се е налагало да вземам сложни решения, да размишлявам цели нощи или да се боря с дилеми. Видях проекта и си казах „А, ето го.“

Имам още една привилегия пред останалите чужденци, а именно езикът. За всички, които говорят славянски език, тук е далеч по-лесно да се справят с всичко. Освен това има чудесно организирана програма за чужденци с отворени и затворени курсове за хора на всякаква възраст, така че, при наличието на желание, е изключително лесно човек да се приспособи максимално бързо към средата.

В момента активно уча чешки, работя в Дома на децата и младежите в Прага, в станцията на Природознанието, а през свободното си време планирам да обиколя де що има гора, планина, езеро, река, пещера и тъй нататък в Чешката република. Новата ми работа е толкова различна от всичко, с което съм се занимавала до момента, че все още не мога напълно да възприема действителността. Всеки ден  ставам с усмивка, бутат ме в градския транспорт (ама той винаги е навреме, та и там съм си с усмивка), после си вървя през пражките улици, радвам се на невероятно добре запазените им архитектурни богатства в целия град и с усмивка влизам с приказната градина, в която работя.

Центърът, в който аз съм доброволец – Домът на децата и младежите, се простира на територията на цялата република; това, което предлага центърът, са най-различни курсове и обучения за деца и младежи. Има всичко, за което едно дете може да мечтае… поне според моите очаквания. Над петстотин различни курса във всякакви сфери – езици, наука, техника, природознание, спорт, танци, спортни танци, музика, театрално изкуство, цирково изкуство, керамика, дърводелство, езда… мисля, че мога да изреждам още известно време. Човек би си помислил, че в цялата работа нещо трябва да куца, някой нещо трябва да скатава, някой трябва да недоволства. Ами, не. Просто хората, които работят там, не работят там, защото вземат високи заплати, а защото наистина се наслаждават на труда, който полагат. Не работят там, защото не могат да си намерят нещо по-така, а защото това, което правят всеки ден, ги удовлетворява. Всеки един от колегите ми в момента ми напомня за някакво чудновато описание от детска приказка; толкова са добри и отдадени на работата си, а на всичкото отгоре и толкова немрънкащи.

И все пак аз все още съм в началото на своята една година доброволческа служба в Чехия. Съвсем възможно е впечатленията ми да са продиктувани от еуфорията от прекараните няколко седмици в известен контраст с предишния ми начин на живот. Най-хубавото е, че всичко ми харесва и смятам да се радвам на чувството, докато го има. В общи линии това, което мога да изведа като извод до момента, е, че никак не е трудно човек да преобърне начина си на живот, ако си вярва.

Има ли желание, има и начин. Няма ли желание – има оправдание 😉

Проект „Дай 5-ЕДС”

Ваня Атанасова на 30 години с посрещаща организация фондация The “Windmill”  и изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ ще работи за 1 година от октомври 2016 г. в Бидгошч, Полша в детската градина към “Център за католическа култура “WIATRAK”.

Доброволката ще бъде помощник учител в забавачницата и ще практикува полския език, който е научила по време на следването си в университета. Основаната идея на проекта е развиване на социални дейности.

Първите ми впечатления и защо може да е трудно!

Вече съм ЕДС доброволец, имам изпращаща и приемаща организация и билет до Полша даже…Пътуването ми до Полша обаче не беше безпрепятствено. И така, ако не пътувате с директен полет, моят съвет е, да си оставите поне два часа за прехвърляне. Аз пътувах с ниско-бюджетна компания София-Кьолн, Кьолн- Варшава. От летището в София ме увериха, че ще имам достатъчно време за прехвърляне, но когато пристигнах в Кьолн, действителността се оказа друга. Наложи се да остана 24 часа и да заплатя още 100 евро за същия полет, но на другия ден. Така че, прекарах нощта с клошари и турски граждани покрай мен.

Когато най-накрая се качих за дългоочаквания полет имахме закъснение. Оказа се, че изчакват пътник, издирван от полицията да се качи на същия самолет. Изчакахме го, свалиха го и не ни го върнаха. Тъкмо бяхме готови за полет и едната стюардеса намери багаж, който не е на никой от пътниците. И отново се наложи да чакаме…. Ииии трети опит за излитане отново безуспешен. Този път 2 германки се панираха от всичко това и поискаха да слязат от самолета. Съответно ги разубеждаваха първо стюардесите, после пилота, после механикът, отговарящ за поддръжката на самолета  и всичко това завърши с неуспех. Свалиха ги и най-накрая потеглихме. Атмосферата беше нажежена. Пътниците още се питаха дали няма поставено нещо друго и дали ще стигнем невредими.

Пристигнах благополучно в Полша и щастлива, че всичко е приключило се запътих към багажа си. Не успях да стигна до него, тъй като бях задържана от гранична полиция. Поискаха ми първо личната карта, после паспорта и ги сравняваха с някакъв уред и после мен със снимките. Накрая ме придърпаха да правя тест на български език, като съвсем не бяха любезни. Нова мода за бежанците е да идват в Полша с фалшиви български паспорти. За мое щастие зададох въпрос относно теста на полски език и тогава смекчиха тона. Поговорихме малко, написах още няколко задачи от теста и ме пуснаха.

Успешно се добрах до Варшава център към 22ч. Там бях посрещната от 1 клошар, който искаше пари да си купи хляб. Добро впечатление ми направиха обноските на поляците към жените. За да стигна до ЖП гарата (тъй като автобуси вече нямаше за Бидгошч, накъдето отивах) трябваше да преодолея 4-5 стълбища на подлези. Тъй като бях недоспала, с 15 кг куфар и 10 кг раница (а аз съм 43 кг) ми дойде добре дошла помощта на мъжете, които дори с гаджета и деца пак ми предлагаха помощ за куфара.

Когато пристигнах на ЖП гарата се оказа, че имам влак чак в 6 часа. Така че се наложи да прекарам и една нощ на Варшава централна жп гара. Там отново бях посрещната от господа, които ми искаха пари, цигари, да им купя нещо от вендинг машината и не на последно място ми казваха колко съм хубава…

Успешно се качих на влака и пристигнах в Бидгошч. Тук вече започнаха приятните изненади. Бях посрещната от двама доброволци, които ме заведоха до общежитията. Настаних се успешно. Успях да отида и до посрещащата организация където ме посрещнаха много добре и адекватно.

Проектът ми едва сега започва и се надявам да бъде повече от успешен и приятен за мен.

Ваня Атанасова

Проект „YouthMASS – Музикално и артистично лятно училище”

Проектът се реализира за 1 месец през юли 2016 г. в гр. Лорка, Испания като в него участваха 3-ма доброволци от България, изпратени от МЦР-Взаимопомощ и посрещнати от Asociación Cazalla-Intercultural.

Основната идея на проекта е насочена към младежи от Лорка, които нямат финансова възможност да пътуват и чрез него бяха организирани серия от събития като графити, театрални постановки, танцувални събития и направа на филми за самия проект.  Отделно се представи програма „Еразъм+” и организира лятно училище за деца.

……………………………………

Моят първи проект по Европейска доброволческа служба

Опитвайки се да опиша преживяното в моя първи ЕДС проект е една наистина трудна задача. Особено ако разполагам само с една страница…. Все пак ще направя най-доброто от себе си. Ще започна с отговора на въпроса, който вероятно много хора се питат. Струва ли си човек да участва в нещо такова? Едно голямо ДА! Но няма да оставя нещата без солидни аргументи.

Заминавайки от София имах много мисли, които пронизваха съзнанието ми. Имах доста очаквания, примесени със страх от неочакваното. Никога до този момент не бях участвал в такъв проект и дори изпитвах колебания, породени от предстартовата ми треска. Много неща минаха през главата ми в самолета и после във влака до Лорка, Южна Испания……

Първото ми впечатление, когато слязох на гарата – културен шок! Бях посрещнат с много усмивки и целувки по бузите (както е прието там). Заведоха ме на мястото, където трябваше да спим. Толкова чисто и подредено…… Оставих си нещата в стаята, изкъпах се и отидох да се запозная с част от хората, които вече бяха дошли преди мен. Нямах си идея, че месец по-късно неловките усмивки и размяна на имената ще се превърнат в покани за посещение на чужди държави, дори сълзи….

Започнахме с обучение, което надмина многократно всички други, на които съм бил. Имаше много и разнообразни упражнения от творчески настроените ни ментори, както и интересни дискусии и игри, с които успяхме бързо да изградим добри отношения между доброволците.

Няколко дни по-късно, доста плахи, влязохме в първото си занятие. Главните дейности на проекта – лятно училище за деца в неравностойно финансово положение, както и ръководене на семинари по едно от няколкото артистични направления. Относно първата бих могъл да дам няколко основни съвета: можете да общувате с малки деца, без да разбирате езика им; игрите, които познавате като „народна топка“, „гоненица“, „криеница“ могат да имат много смешни имена на чужд език; изключително важно е да опитвате да правите неща, които досега не сте и помисляли – действа изключително освежаващо. Относно артистичните семинари – като музикант по душа не мога да се оплача от постоянното черпене на опит от останалите като мен. Сигурен съм, че това биха казали и художниците, танцьорите и актьорите.

Средата, в която изкарах този невероятен месец, освен много артистична, може да бъде описана с една друга дума – мултикултурна. Човек може да научи толкова много интересни изрази на чужди езици, някои от които подозрително се срещат и в нашия език. Всички участници бяха носители на нещо специфично и колоритно от културата, от която произлизаха, но всеки носеше нещо уникално у себе си. Да можеш да опознаеш толкова много различни характери определено е безценно изживяване. Пътувания – разбира се, не сме се лишили от такива. В свободните си дни успяхме да видим толкова далечни и красиви градове, толкова забележителности и улични музиканти, толкова залези над морето и изгреви от стените на старинни замъци…..

Накратко описано, този проект ми донесе много повече отколкото бях очаквал. За един месец се сдобих с толкова много опит, красиви моменти и приятели. И всеки, който би ме попитал дали и той трябва да участва в нещо такова, ще получи от мен само един отговор: „Давай!“

Лъчезар Петров

Проект „Доброволчество за поколения Несил фест 2015”

Елиз Енверова на 30 години от гр. Попово и Силвана Духова на 23 от гр. Доспад участват в проект „Доброволчество за поколения Несил фест 2015” в периоди 01.06-31.07.2016 г.  и 08.09.-07.11.2016 г. в Анкара, Турция с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация S&G – Sistem ve Jenerasyon Derneği.




Несил фест в превод означава „Фестивал на поколенията” е създаден като местна инициатива, която в последствие се развива от турската организация, съвместно с Министерството на социалните дейности. Идеята на проекта е да се създаде добра комуникация между младежи и възрастни хора като ги включи в различни инициативи заедно.

Здравейте, аз съм Силвана –  един голям приключенец.  Фотографията и пътешествията са ми най – големите слабости. Затова винаги се опитвам да грабна всеки  шанс, който ми се изпречи на пътя.

Обаче идването ми на този ЕДС започна като една голяма шега към близките ми, че заминавам за 2 месеца още преди да съм подала, каквито и да е документи.  Към края на Август видях проекта съвсем случайно във Фейсбук, но го подминах, защото се дипломирах и бях убедена, че трябва да спра малко с обиколките и да си намеря сериозна работа. Но след 1-2 дена реших, че все пак нищо не губя и се свързах с организацията, пратих нужните документи  и ето ме тук вече в края на проекта.

От всичко, което ми се случи тук мога да кажа, че всеки един млад човек трябва да отиде поне веднъж на ЕДС. Въпреки че от доста години съм независима и съм живяла извън България, това изживяване ми донесе един съвсем различен опит и мога само да се радвам от това спонтанно решение.

 Никога преди не бях имала допир с възрастни хора живеещи в домове. Тук успях дори да стана част от ежедневието им и въпреки езиковата бариера и трудната комуникация все някак се разбирахме и успявахме да си поговорим дори и за малко. Някои баби дори ни показваха различни плетки и плетяхме заедно, кой шал, кой нещо друго.. Хи-хи. Единият ден, след като се върнахме от почивка,  дори една от бабите дойде в стаичката ни и направо ни грабна ръцете да ходим при другите, че имало концерт в дома. Беше доста забано. Песни, танци.. И нас ни накараха да танцуваме, разбира се!

Почти всяка събота пък бяхме доброволци в един младежки център, където работихме с деца на бежанци от Сирия. Мен това доста ме разтоварваше и енергизираше, а децата там са страхотни. Имахме по  4  часа на ден, в които бяхме разпределени на групи, защото има деца на всякаква възраст. Аз и другите доброволци от проекта на S&G обикновено се включвахме в часовете по английски, занаятчийство и игрите с най-малките.  Аз и още едно момиче също помагахме в часовете по турски, тъй като знаем основата.

Повечето от хората, които са започнали класовете за децата също са сирийци, преместили се преди 2-3 години в Турция. Те казват, че никога не биха се преместили, ако положението в страната не им е такова, каквото е в момента. От разговорите ни поне малко успях да погледна нещата през техните очи и разбера какво точно се случва. Беше ми изключително интересно, защото това сa единствените хора от някоя арабска държава, с която съм имала по близък допир и  останах удивена от топлотата и освободеността им.

По наше желание последните дни имахме часове в едно училище. Имахме опцията да избираме дали да сме с малките ученици или в гимназията. Аз естествено избрах при най – малките. Там също им помагах с английския език и  още на първия ден бях обсипана с много внимание. Навсякъде искаха да са с мен и ме слушаха адски много. Това всъщност бяха първите ми опити да бъда учител и никога не съм предполагала, че би ми харесало толкова много.

Като цяло бих казала, че доброволческата ми програма беше страхотна. Правих неща, които никога не съм си и мислела, че мога, забавлявах се, запознах се със страхотни хора и съм сигурна, че един ден пак ще се срещна с тях. Бяха доста поучителни и изпълнени с емоции два месеца. Винаги ще подканвам хората на моята възраст да се включват в такива проекти и да отворят съзнанието си за нещо ново.

 Много благодаря и на двете организации за коректността и възможността да имам такова интересно преживяване и да съм част от нещо голямо.

Проект „Следвай пътя си III”

Доброволката Цветомира Миланова е на 23 години, която осъществява доброволческата си служба от 08.05 до 07.07. 2016 г. с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация S & G в Анкара, Турция. Основната дейност по проекта е свързана с работа на доброволците в офиса на турската организация и организиране на фестивали и проекти на домакина.

Моят проект в Турция

Здравейте, казвам се Цветомира Миланова от Русе и по щастливо стечение на обстоятелствата вече две седмици съм в Анкара. Завърших политология във Великотърновския университет и се готвех за магистратура. Нещо обаче ми казваше, че преди да запиша каквато и да е специалност, трябва да намеря своето призвание. Исках да пътувам, да срещна нови и интелигентни хора, да бъда част от нещо глобално и както казват: „ Искай и ще ти се даде!“ .

Когато за пръв път чух за проекта на S & G (организация съществуваща от 2008 година, посрещнала множество доброволци в Анкара) не ми трябваше много време да реша, че искам да стана една от тях. Щастлива съм, че близките ми ме подкрепиха и ми дадоха кураж, въпреки, че имаше и хора, които ме гледаха налудничаво. Спонтанността на решението ми може би ги учуди, но аз твърдо бях решила, че всичко хубаво  е рисковано. Повтаряха ми, че идвам в град, където почти ежедневно има опасност от нови терористични актове. Имайки предвид ситуацията от последните месеци, може би имаха право, но в живота си научих едно – страхът е винаги пречка. Знаех, че това е крачка, която ще промени мирогледа ми. Отделно обаче от желанието за личностно израстване е желанието да бъдеш доброволец. Осъзнатостта, че заминаваш в друга държава с различна култура не просто на екскурзия, а с идеята, че идваш за да дадеш, да оставиш доброволно част от себе си и да предложиш помощ с всичките си умения и опит. Тук идва време да спомена, че е изключително важно да осъзнаеш истинския смисъл на думата доброволец. Какъвто и да е проекта, ако искаш много работа – ще ти се даде. Ако искаш малко – няма да получиш такава и никой няма да те съди за това.  Но усещането, че си направил нещо за хората, за организацията, която помага – там е магията.
Проекта, за който кандидатствах първоначално беше NesilFest – подкрепа и дейности в дневен център с деца и възрастни хора. Това беше чудесно, тъй като досега съм научила, че най-лесно и чистосърдечно се общува именно с тях. Старта на проекта обаче се отложи, но както винаги хората тук бяха изключително мили и съобразителни  – направиха ме чат от  проекта Join our Journey. Той включва основно работа с екипа на организацията, подготовка на нови проекти, както и възможност да се включваш в програмите на всички останали проекти и да съдействаш за реализирането им. В момента основните ми задачи са на компютър в офиса ( търсене на изпращащи организации от други държави, както и на нови доброволци за останалите проекти). Работата е отговорна, но ненатоварваща и тъй като за мен да си доброволец е кауза, а не просто работа, намерих паралелно друго занимание. След като чух за организирането на учебни занятия за децата на бежанците от Сирия, знаех че там е моето място. Доброволци от различни организации, както и няколко от нашата сме част от екипа като преподаватели или просто като помощник – преподаватели. Децата са доста – около 30 и 40  – разделихме ги по възрастови групи, общо 3, като във всяка група има по трима – четирима доброволци. Щастливи сме, че въпреки трудната ситуацията родителите ги поощтряват да учат и да пътуват до дневния център всеки петък и събота и че ги поверяват на чудесните доброволци, които срещнах тук. Те са вдъхновяващи, мили, щедри на любов и знания хора, с тях осъзнаваме отговорността на задачата си да дадем любов и подкрепа на децата, които не са имали възможността да получат образование и да изучават дори собствения си език. Един от предметите е именно той, останалите са английски език, приложни изкуства – моделиране , рисуване. С малко усилия успяхме да съберем достатъчно материали, за да правим престоя на децата максимално приятен и забавен. Включваме игри в почивките, разговаряме доколкото е възможно с тях. Аз помагам основно в часовете по рисуване, тъй като то е моето призвание. Невероятно е да виждаш усмивките им, не само когато получават почерпка, но и когато усетят, че някого го е грижа тях и те почувстват близък, въпреки бариерите на езика.
А именно бариерите на езика ме препращат към момента да спомена колко впечатлена съм от манталитета на хората тук, въпреки тях, те са мили дружелюбни, отворени за помощ  и нови контакти, а най- хубавото е, че правят това не от възпитание, а от сърце и душа. Последните 4 дни S & G ни предостави възможността да посетим симпозиум на ISYEC (International SymposiumonYouthEmploymentChallenges) в град Кайсери. Там посетихме множество уоркшопи, празентации, откриващи нови възможности за развитие на личностния потенциал и промяна на гледните точки в търсенето на поле за кариерно развитие. ISYEC организира незабравимо събитие – среща с хора от 33 държави – доброволци, вдъхновяващи хора, предприемачи, водещи на групи за взаимопомощ, които бяха там за да покажат пътя към успеха. Организацията на местно ниво също беше впечатляваща – посрещнаха ни с топлина и с  успех оставиха у нас силното желание да искаме да се върнем там. Когато си доброволец и даваш, неминуемо и получаваш 
Затова моя съвет към всеки, на който се отдаде възможността да доброволства и  да посети Турция, без значение дали в краткосрочен или дългосрочен проект, е да не се колебае! Това ще проемни изцяло мирогледа ви. Ще ви направи благодарни, отворени към непознатото – и най-важното помагащи Добри хора!

Поздрави от Анкара!

Мира (така ме наричат местните) 

Проект „Преодоляване на пропастта”

Деница Спасова е на 29 години от София, която ще участва по проект „Преодоляване на пропастта” с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща Ajuntament del Puig de Santa Maria. Основната идея на проекта е да се работи в социалната сфера и с безработни хора и такива с увреждания. Проектът се провежда от 01.02.2016 до 25.01.2017 в малко селце  El Puig до Валенсия, Испания.

Проект „Европа-помогни на околната среда!”

Михаела Вълчева е доброволка на 23 години от София по проект „Европа-помогни на околната среда!” с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация Legambiente Circolo di Sernaglia.

Основната дейност по проекта е насочена към опазването и развиването като туристическа дестинации на фонтана Bianche oasis, еко пътеката Volpere и хълмът Crose. Проектът е с продължителност 8 месеца от 29.02.2016 до 1.11.2016 в градчето Sernaglia della Battaglia, Италия.

Моите първи две седмици във Фонтиго

Фонтиго е малко селце, част от община Sernaglia della Battaglia в провинция Тревизо. Селцето се намира близо до река Пиаве и има гледка към планински системи, част от Предалпите. В центъра на селцето се намира сградата на Media Piave, малка пицария и камбанария, която оповестява времето на всеки час.

Къщата, в която съм настанена е стара вила на три етажа, разположена на самия център във Фонтиго.  Живея тук с още трима доброволци две момичета, едното от Русия, а другото от Испания и едно момче от Поругалия. Всички сме на почти една възраст и имаме доста добра комуникация помежду си и се разбираме доста добре за всичко.

Независимо от факта, че съм посещавала Италия много пъти (предимно южна) в момента  чувствам, че съм в тази страна за първи път. Атмосферата и духа са различни, всичко тук е насочено към природата и опазването ѝ. Създадени са много паркове, пешеходни зони и велоалеи. Всеки месец се организират фестивали и културни събития, в които голяма част от хората в района вземат участие.

След пристигането ни на 1-ви Март, беше организирана вечеря в типичен за региона ресторант или както италианците му казват Agriturismo, на която се запознахме с всички участници в организацията и разбира се с нашия ментор. Представиха ни презентация за ЕДС проектите извършвани преди това и ни разказаха малко повече за бъдещите ни задачи.

Голяма част от работата ми е отвън насочена към поддържане на „Fontane bianche” или изследване на нови екопътеки, които могат да бъдат използване за научни цели както за туристи така и за деца от близките училища и техните извънкласни занимания. В интерес на истината малко е трудно да се създаде точно определена програма за седмицата, която да следвам, поради многото валежи през последните дни. За това, когато времето не позволява помагам на координаторът на проекта – Емануела, в нейните часове в училищата или подготвям центъра за събитията, които се организират в него. Също така от другата седмица започват нашите уроци по английски за деца, които ще се провеждат всяка събота в центъра на Media Piave. С другите доброволци подготвяме интерактивни игри и други занимания, с които да направим нашите часове по-интересни.

През другата част от времето уча интензивно италиански  Всяка седмица имам два или три пъти седмично италиански език с местен учител, който говори с нас през по-голямата част на италиански и това прави изучаването на езика доста по-бързо.

До този момент съм повече от доволна и щастлива, че съм тук и съм част от този проект.

Поздрави от Италия

Ciao

Михаела Вълчева

Искам да започна статията с това, че изключително много се радвам, че имах възможността да бъда част от ЕДС и сега мога да споделя опита ми с други доброволци и хора имащи желанието да вземат участие в такъв проект.

Казват, че ЕДС може да промени живота ти, да ти  помогне да  излезеш от зоната на комфорт, да научиш нови езици, но най-вече да се самоопознаеш и да се самоусъвършенстваш. Абсолютно съгласна съм с това, но бих желала да посъветвам всички бъдещи доброволци да избират много внимателно организация и място за осъществяване на проект, за да усетят максимално смисълът на тези твърдения и най-вече да бъдат удовлетворени от избора си.

В началото на март тази година започна моя проект за осем месеца в северна Италия. Еуфорията и ентусиазмът преди заминаването бяха неописуеми. Всичко беше повече от перфектно –мястото, организацията, дейността и т.н. (или поне така си мислех).

Първите две седмици изминаха неусетно бързо и всичко ми се стори супер. За съжаление, тази картина се промени коренно в следващите няколко месеца. В началото беше малко трудно да свикна с живoта в една къща с други трима доброволци, които срещам за първи път и да привикна с техните навици и поведение, но успях да се адаптирам и дори открих, колко много човек може да израстне приемайки тези малки и незначителни на пръв поглед неща.

Но не само това беше едно от предизвикателствата, на които се натъкнах. Работата ми също бе едно от тях, а може би дори и най-голямото. Когато кандидатствах за този проект знаех, че ще се занимавам с дейности насочени към опазването на околната среда и устойчивото ѝ развитие, но нямах представа, че по-голямата част от тези занимания ще бъдат свързани  с деца на възраст от 6 до 12-13 години. Това ме изненада доста приятно. Възможност, която ми се даваше да работя с малки деца без диплома и опит в тази сфера беше голяма привилегия. Нещо повече, развих свой собствен персонален проект в тази област: почти всяка събота организирахме „Creative Saturdays”, които имаха за цел да запознаят малчуганите с концепцията за креативно рециклиране на материали, съчетани с изучаване на английски език. Бях много щастлива и преди всеки урок много се вълнувах и бях изпълнена с безброй идеи. Много ми допадаше този вид екологично образование, за което Legambiente (името на организацията) полага големи усилия да развива, но в един момент усетих, че има нещо, което доста ме притеснява. През първите седмици, дори месец не можех да разбера какво е, но колкото повече започвах да бъда част от процеса и организацията, толкова нещата ми ставаха все по-ясни. Сблъсках се с реалността, която не беше толкова приятна, а именно, че дейността, която извършват е повече като мания и натрапчива фикс идея за изкарване на пари и за съжаление страстта и желанието бяха останали на заден план, а бих казала, че дори се бяха изгубили. Всичко започна да става еднообразно, безинтересно и смея да кажа досадно, а всички събития, които се организираха бяха еднакви, независимо от факта към какво бяха насочени, винаги беше едно и също.

Така изминаха 4 месеца докато не стигнах до мисълта да прекъсна проекта. Не беше лесно решение и дълго го обмислях. Знаех, че няма да имам отново случай да участвам в ЕДС проект, но за мен опита, които получих за този кратък период от време бе напълно достатъчен. Когато споделих намерението си с изпращащата ми организация, те веднага ме подкрепиха и застанаха зад мен, за което им благодаря и съм много признателна.

Напълно наясно съм, че това беше голяма възможност, за която много млади хора мечтаят, но нито за миг не съжалявам за взетото от мен решение да напусна проекта. Ще допълня само, че за четири месеца придобих опит, умения и знания, които със сигурност биха ми били от полза и ще използвам за в бъдеще. Европейски Доброволчески Служби беше голям шанс и изживяване, което винаги ще помня.

Успех на всички бъдещи доброволци!

Проект „Младежко наследство в земите на Дон Кихот”

Мария Колева е доброволка на 25 години от София. Проектът „Младежко наследство в земите на Дон Кихот” (“Youth and Heritage in Quixote Land”) започва през септември и е с продължителност 1 година и се провежда в градчето Педро Муньоз (Pedro Muñoz) с 8 хил. жители на 150 километра от Мадрид, Испания.

Изпращаща организация по него е МЦР-Взаимопомощ, а посрещаща Фондация за индустриализация на креативността и културата (FIBICC)- неправителствена организация, занимаваща се с организирането на проекти, обучения и колаборации в сферата на изкуството и културата в Европа, Латинска Америка и Африка.

Основните дейности по проекта са организиране в LA HARINERA  на младежки събития-концерти, изложби и други подобни културни мероприятия, както й младежки проекти.

“Занимавам се с проекта на организацията “La Harinera” – бивша фабрика за брашно, превърната в музей и културен център, в който организирам концерти, изложби, младежки проекти и културни мероприятия.Помагам и на туристическия офис в превеждането и актуализирането на туристически брошури и на техния уебсайт. В бъдеще ще помагам и с различни инициативи на кметството, свързани с развитието на младежта в града. Работя върху създаването на блог, който ще има за цел популяризирането на Ла Манча като атрактивна туристическа дестинация.”

<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<

Здравейте, казвам се Мария Колева и преди три месеца стартирах своя дългосрочен ЕДС в Испания. Ако ме бяхте питали в края на август какви са ми плановете за следващата една година, щях да ви отговоря по съвсем различен начин от: “Ще бъда доброволец в Ла Манча”. Нещата при мен се случиха неочаквано, но пък винаги съм смятала, че спонтанните решения, които съм взимала в живота си до момента, са били най-хубавите. Като човек, застанал пред ново предизвикателство, набързо си бях създала някакви очаквания за това какво ми предстои по време на тази една година. Всички те бяха надминати няколкократно. Никога не съм очаквала, че ще премина през толкова вдъхновяващо и вълнуващо преживяване. Всичко, с което се занимавам, е страшно интересно и дори не мога с чиста съвест да го нарека „работа”, работа- мечта е по-точният израз. Градчето, в което живея се казва Pedro Muñoz. Много е спокойно и хората са изключително отзивчиви,  добронамерени и гостоприемни. Чувствам се много комфортно и на място. Тук съм от три месеца, но имам чувството, че е минала година. Всеки ден се случва нещо интересно, научавам  нови неща постоянно и се запознавам с най-различни хора. В началото почти не говорех испански, но с времето започнах да се отпускам и сега нямам проблеми с комуникацията. Всичко е благодарение на търпението на хората, с които работя.

Но нека разкажа малко повече за посрещащата организацията: FIBICC е неправителствена  организация, занимаваща се с организирането на проекти, обучения и колаборации в сферата на  изкуството и културата в Европа, Латинска Америка и Африка. Имат множество проекти на различна  тематика, но тази година за първи път решават да направят ЕДС проект – в резултат на което аз съм  тук сега. Работата ми тук е доста разнообразна: Занимавам с развитието на сравнително новия  проект “La Harinera” – бивша фабрика за брашно, превърната в музей и културен център, в който  организираме концерти, изложби, младежки проекти и културни събития от всякакво естество. Целта ни е да подкрепяме младите артисти в региона. Откакто съм тук сме организирали един акустичен концерт, няколко експозиции, уъркшопи и обучения за провеждане на събития.

Миналата неделя беше първият ни фестивал, наречен ‘Еноритмос’. Форматът на фестивала беше изключително интересен – имахме три групи и между тях се правеше презентация на местни вина, придружена с дегустация. Хората се наслаждаваха на хубаво вино, докато слушаха страхотните музиканти. Отзивите от фестивала бяха много добри, всички останаха силно впечатлени.

В началото на месеца аз и мой колега представихме проекта ‘La Harinera’ на конференция за индустриални пространства, превърнати в културни центрове  в Будапеща. Беше ми изключително интересно и полезно да се запозная с хора от цяла Европа, които работят в сферата на изкуството и организацията на събития. Споделяхме опит и обсъждахме бъдещи колаборации и проекти между центровете.

Друга моя основна задача е да създам блог с впечатленията ми от региона. За мен това е ново предизвикателство, тъй като не съм се занимавала с това до момента, но съм много ентусиазирана и се надявам, че ще се получи добре. Пътувам много из околните градове и селца – всяко едно със своето очарование и любопитна история.  Също така помагам на туристическия офис в превеждането на брошури от испански на английски и с различни инициативи на кметството, свързани с развитието на младежта в града. От време на време заедно с академията по английски организираме уъркшопи на различна тематика за децата.

Нямам търпение да видя как ще се развие тази една година. Знам със сигурност, че ще бъде изпълнена с предизвикателства и нови преживявания, една от най-динамичните и вълнуващи години в живота ми.

Проект „Oberschwaben ist bunt” в Германия

Проектът е с продължителност 1 година от октомври в град Meckenbeuren, Германия. Доброволка по него е Екатерина Петкова на 29 години от Пловдив. Изпращаща организация по проекта е МЦР-Взаимопомощ, координираща организация aha – Tipps & Infos für junge Leute, а посрещаща St. Gallus – Hilfe für behinderte Menschen.

Основните дейностите на доброволката са насочени към деца с различни типове увреждания, на които ще запълва свободното време, като част от мероприятията тях ще се провеждат във Фондация „Дон Боско”.

Здравейте, аз съм Екатерина от Пловдив и в следващите 12 месеца ще живея и работя в център за хора с увреждания в Германия. Центърът се намира в спокойно и живописно кътче в Южна Германия. Представлява комплекс от едноетажни къщи, всяка от която носи името на различен светец, в които са настанени до 2 групи от по 7-8 човека. В комплекса също така има училище, трудова занималня и църква. За момента все още се запознавам с различните групи, след което ще мога да избера къде бих желала да остана и работя по своя проект в следващата една година.

<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<

Музикотерапия в център за хора с увреждания

Св. Галус е неправителствена организация основана през 1995 г. с цел подпомагане на хората с увреждания.

Центърът е разположен в Южна Германия и предлага целодневни грижи за хора с умствени и физически увреждания.

Жилищната част е разпределена на едноетажни постройки, където са настанени между 6 и 8 души.

Освен ежедневните грижи, центърът разполага с училище, спортен комплекс и занималня.

Работата ми е разпределена между училището и свободните следобедни занимания.

От понеделник до петък работя в клас с 6 деца на възраст между 12-16 години,  диагностицирани с аутизъм.  Три от тях са невербални и за тях комуникацията е дори още по-трудна задача.

Следобедите работя с децата, които не посещават училищните занимания.

Без значение от заболяването, възрастта или пола, всички споделят едно и също нещо – всички обичат музика. Целта на нашите музикални срещи не е да се научим да свирим или пеем, вместо това използваме музиката като средство, което ни помага да:

# Общуваме;

# изразим как се чувстваме;

# коригираме/подобрим нашето поведение спрямо околните;

# да се отпуснем и да се почувстваме по-добре в трудна ситуация;

# …или дори понякога просто да се забавляваме.

Момичето на снимката страда от невербален аутизъм, не търси и не установява визуален контакт и трудно понася физически допир.

Но всичко се променя, когато на сцената се появи една китара и скромният набор от инструменти, с които разполагаме. В часовете тя искрено се наслаждава на всеки един инструмент, смее се с глас и очите й все по-често и с интерес оглеждат какво се случва.

Екатерина Петкова

<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<

Доброволчество в Германия

Започнах проекта си в училище за деца със специални нужди “Дон Боско” към центъра за хора с увреждания в Хегенберг, Германия през октомври 2015, където в началото бях помощник-учител в клас от шест младежи с различен вид увреждания. По-късно ми беше предоставена възможността да се занимавам с децата индивидуално като музикотерапевт. Това беше и основната идея на моят проект – индивидуални музикотерапевтични часове за деца и младежи с различен вид увреждания.

В продължение на 10 месеца провеждах ежедневни занимания, както с музикотерапия, така и с часове по музика и пиано.

Участвах активно и в културния живот на центъра и училището, осигурявайки музикален съпровод за различни видове събития – коледен концерт в училището; коледен концерт в параклиса към центъра; пролетен концерт; матинета за рожденни дни провеждани в училището; музикална работилница; концерт за закриване на учебната година и т.н.

В много от тези концерти взеха участие и децата, с които провеждахме редовни занимания. Заедно направихме различни формации – дуо за цигулка и кахон; пиано и глас; и т.н.

Моята европейска доброволческа служба беше уникална и незабравима, изпълнена с много препятствия и приключения.

Екатерина Петкова