Проект „Дай 5-ЕДС”

Ваня Атанасова на 30 години с посрещаща организация фондация The “Windmill”  и изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ ще работи за 1 година от октомври 2016 г. в Бидгошч, Полша в детската градина към “Център за католическа култура “WIATRAK”.

Доброволката ще бъде помощник учител в забавачницата и ще практикува полския език, който е научила по време на следването си в университета. Основаната идея на проекта е развиване на социални дейности.

Първите ми впечатления и защо може да е трудно!

Вече съм ЕДС доброволец, имам изпращаща и приемаща организация и билет до Полша даже…Пътуването ми до Полша обаче не беше безпрепятствено. И така, ако не пътувате с директен полет, моят съвет е, да си оставите поне два часа за прехвърляне. Аз пътувах с ниско-бюджетна компания София-Кьолн, Кьолн- Варшава. От летището в София ме увериха, че ще имам достатъчно време за прехвърляне, но когато пристигнах в Кьолн, действителността се оказа друга. Наложи се да остана 24 часа и да заплатя още 100 евро за същия полет, но на другия ден. Така че, прекарах нощта с клошари и турски граждани покрай мен.

Когато най-накрая се качих за дългоочаквания полет имахме закъснение. Оказа се, че изчакват пътник, издирван от полицията да се качи на същия самолет. Изчакахме го, свалиха го и не ни го върнаха. Тъкмо бяхме готови за полет и едната стюардеса намери багаж, който не е на никой от пътниците. И отново се наложи да чакаме…. Ииии трети опит за излитане отново безуспешен. Този път 2 германки се панираха от всичко това и поискаха да слязат от самолета. Съответно ги разубеждаваха първо стюардесите, после пилота, после механикът, отговарящ за поддръжката на самолета  и всичко това завърши с неуспех. Свалиха ги и най-накрая потеглихме. Атмосферата беше нажежена. Пътниците още се питаха дали няма поставено нещо друго и дали ще стигнем невредими.

Пристигнах благополучно в Полша и щастлива, че всичко е приключило се запътих към багажа си. Не успях да стигна до него, тъй като бях задържана от гранична полиция. Поискаха ми първо личната карта, после паспорта и ги сравняваха с някакъв уред и после мен със снимките. Накрая ме придърпаха да правя тест на български език, като съвсем не бяха любезни. Нова мода за бежанците е да идват в Полша с фалшиви български паспорти. За мое щастие зададох въпрос относно теста на полски език и тогава смекчиха тона. Поговорихме малко, написах още няколко задачи от теста и ме пуснаха.

Успешно се добрах до Варшава център към 22ч. Там бях посрещната от 1 клошар, който искаше пари да си купи хляб. Добро впечатление ми направиха обноските на поляците към жените. За да стигна до ЖП гарата (тъй като автобуси вече нямаше за Бидгошч, накъдето отивах) трябваше да преодолея 4-5 стълбища на подлези. Тъй като бях недоспала, с 15 кг куфар и 10 кг раница (а аз съм 43 кг) ми дойде добре дошла помощта на мъжете, които дори с гаджета и деца пак ми предлагаха помощ за куфара.

Когато пристигнах на ЖП гарата се оказа, че имам влак чак в 6 часа. Така че се наложи да прекарам и една нощ на Варшава централна жп гара. Там отново бях посрещната от господа, които ми искаха пари, цигари, да им купя нещо от вендинг машината и не на последно място ми казваха колко съм хубава…

Успешно се качих на влака и пристигнах в Бидгошч. Тук вече започнаха приятните изненади. Бях посрещната от двама доброволци, които ме заведоха до общежитията. Настаних се успешно. Успях да отида и до посрещащата организация където ме посрещнаха много добре и адекватно.

Проектът ми едва сега започва и се надявам да бъде повече от успешен и приятен за мен.

Ваня Атанасова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *