Проект „Следвай пътя си III”

Доброволката Цветомира Миланова е на 23 години, която осъществява доброволческата си служба от 08.05 до 07.07. 2016 г. с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация S & G в Анкара, Турция. Основната дейност по проекта е свързана с работа на доброволците в офиса на турската организация и организиране на фестивали и проекти на домакина.

Моят проект в Турция

Здравейте, казвам се Цветомира Миланова от Русе и по щастливо стечение на обстоятелствата вече две седмици съм в Анкара. Завърших политология във Великотърновския университет и се готвех за магистратура. Нещо обаче ми казваше, че преди да запиша каквато и да е специалност, трябва да намеря своето призвание. Исках да пътувам, да срещна нови и интелигентни хора, да бъда част от нещо глобално и както казват: „ Искай и ще ти се даде!“ .

Когато за пръв път чух за проекта на S & G (организация съществуваща от 2008 година, посрещнала множество доброволци в Анкара) не ми трябваше много време да реша, че искам да стана една от тях. Щастлива съм, че близките ми ме подкрепиха и ми дадоха кураж, въпреки, че имаше и хора, които ме гледаха налудничаво. Спонтанността на решението ми може би ги учуди, но аз твърдо бях решила, че всичко хубаво  е рисковано. Повтаряха ми, че идвам в град, където почти ежедневно има опасност от нови терористични актове. Имайки предвид ситуацията от последните месеци, може би имаха право, но в живота си научих едно – страхът е винаги пречка. Знаех, че това е крачка, която ще промени мирогледа ми. Отделно обаче от желанието за личностно израстване е желанието да бъдеш доброволец. Осъзнатостта, че заминаваш в друга държава с различна култура не просто на екскурзия, а с идеята, че идваш за да дадеш, да оставиш доброволно част от себе си и да предложиш помощ с всичките си умения и опит. Тук идва време да спомена, че е изключително важно да осъзнаеш истинския смисъл на думата доброволец. Какъвто и да е проекта, ако искаш много работа – ще ти се даде. Ако искаш малко – няма да получиш такава и никой няма да те съди за това.  Но усещането, че си направил нещо за хората, за организацията, която помага – там е магията.
Проекта, за който кандидатствах първоначално беше NesilFest – подкрепа и дейности в дневен център с деца и възрастни хора. Това беше чудесно, тъй като досега съм научила, че най-лесно и чистосърдечно се общува именно с тях. Старта на проекта обаче се отложи, но както винаги хората тук бяха изключително мили и съобразителни  – направиха ме чат от  проекта Join our Journey. Той включва основно работа с екипа на организацията, подготовка на нови проекти, както и възможност да се включваш в програмите на всички останали проекти и да съдействаш за реализирането им. В момента основните ми задачи са на компютър в офиса ( търсене на изпращащи организации от други държави, както и на нови доброволци за останалите проекти). Работата е отговорна, но ненатоварваща и тъй като за мен да си доброволец е кауза, а не просто работа, намерих паралелно друго занимание. След като чух за организирането на учебни занятия за децата на бежанците от Сирия, знаех че там е моето място. Доброволци от различни организации, както и няколко от нашата сме част от екипа като преподаватели или просто като помощник – преподаватели. Децата са доста – около 30 и 40  – разделихме ги по възрастови групи, общо 3, като във всяка група има по трима – четирима доброволци. Щастливи сме, че въпреки трудната ситуацията родителите ги поощтряват да учат и да пътуват до дневния център всеки петък и събота и че ги поверяват на чудесните доброволци, които срещнах тук. Те са вдъхновяващи, мили, щедри на любов и знания хора, с тях осъзнаваме отговорността на задачата си да дадем любов и подкрепа на децата, които не са имали възможността да получат образование и да изучават дори собствения си език. Един от предметите е именно той, останалите са английски език, приложни изкуства – моделиране , рисуване. С малко усилия успяхме да съберем достатъчно материали, за да правим престоя на децата максимално приятен и забавен. Включваме игри в почивките, разговаряме доколкото е възможно с тях. Аз помагам основно в часовете по рисуване, тъй като то е моето призвание. Невероятно е да виждаш усмивките им, не само когато получават почерпка, но и когато усетят, че някого го е грижа тях и те почувстват близък, въпреки бариерите на езика.
А именно бариерите на езика ме препращат към момента да спомена колко впечатлена съм от манталитета на хората тук, въпреки тях, те са мили дружелюбни, отворени за помощ  и нови контакти, а най- хубавото е, че правят това не от възпитание, а от сърце и душа. Последните 4 дни S & G ни предостави възможността да посетим симпозиум на ISYEC (International SymposiumonYouthEmploymentChallenges) в град Кайсери. Там посетихме множество уоркшопи, празентации, откриващи нови възможности за развитие на личностния потенциал и промяна на гледните точки в търсенето на поле за кариерно развитие. ISYEC организира незабравимо събитие – среща с хора от 33 държави – доброволци, вдъхновяващи хора, предприемачи, водещи на групи за взаимопомощ, които бяха там за да покажат пътя към успеха. Организацията на местно ниво също беше впечатляваща – посрещнаха ни с топлина и с  успех оставиха у нас силното желание да искаме да се върнем там. Когато си доброволец и даваш, неминуемо и получаваш 
Затова моя съвет към всеки, на който се отдаде възможността да доброволства и  да посети Турция, без значение дали в краткосрочен или дългосрочен проект, е да не се колебае! Това ще проемни изцяло мирогледа ви. Ще ви направи благодарни, отворени към непознатото – и най-важното помагащи Добри хора!

Поздрави от Анкара!

Мира (така ме наричат местните) 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *