Warning: Undefined array key "action" in /home/theyouth/public_html/ydcma/wp/wp-content/themes/greenxi/functions.php on line 2 Warning: Undefined array key "action" in /home/theyouth/public_html/ydcma/wp/wp-content/themes/greenxi/functions.php on line 7 Проект „Европа-помогни на околната среда!” – Младежки център за развитие – Взаимопомощ

Проект „Европа-помогни на околната среда!”

Михаела Вълчева е доброволка на 23 години от София по проект „Европа-помогни на околната среда!” с изпращаща организация МЦР-Взаимопомощ и посрещаща организация Legambiente Circolo di Sernaglia.

Основната дейност по проекта е насочена към опазването и развиването като туристическа дестинации на фонтана Bianche oasis, еко пътеката Volpere и хълмът Crose. Проектът е с продължителност 8 месеца от 29.02.2016 до 1.11.2016 в градчето Sernaglia della Battaglia, Италия.

Моите първи две седмици във Фонтиго

Фонтиго е малко селце, част от община Sernaglia della Battaglia в провинция Тревизо. Селцето се намира близо до река Пиаве и има гледка към планински системи, част от Предалпите. В центъра на селцето се намира сградата на Media Piave, малка пицария и камбанария, която оповестява времето на всеки час.

Къщата, в която съм настанена е стара вила на три етажа, разположена на самия център във Фонтиго.  Живея тук с още трима доброволци две момичета, едното от Русия, а другото от Испания и едно момче от Поругалия. Всички сме на почти една възраст и имаме доста добра комуникация помежду си и се разбираме доста добре за всичко.

Независимо от факта, че съм посещавала Италия много пъти (предимно южна) в момента  чувствам, че съм в тази страна за първи път. Атмосферата и духа са различни, всичко тук е насочено към природата и опазването ѝ. Създадени са много паркове, пешеходни зони и велоалеи. Всеки месец се организират фестивали и културни събития, в които голяма част от хората в района вземат участие.

След пристигането ни на 1-ви Март, беше организирана вечеря в типичен за региона ресторант или както италианците му казват Agriturismo, на която се запознахме с всички участници в организацията и разбира се с нашия ментор. Представиха ни презентация за ЕДС проектите извършвани преди това и ни разказаха малко повече за бъдещите ни задачи.

Голяма част от работата ми е отвън насочена към поддържане на „Fontane bianche” или изследване на нови екопътеки, които могат да бъдат използване за научни цели както за туристи така и за деца от близките училища и техните извънкласни занимания. В интерес на истината малко е трудно да се създаде точно определена програма за седмицата, която да следвам, поради многото валежи през последните дни. За това, когато времето не позволява помагам на координаторът на проекта – Емануела, в нейните часове в училищата или подготвям центъра за събитията, които се организират в него. Също така от другата седмица започват нашите уроци по английски за деца, които ще се провеждат всяка събота в центъра на Media Piave. С другите доброволци подготвяме интерактивни игри и други занимания, с които да направим нашите часове по-интересни.

През другата част от времето уча интензивно италиански  Всяка седмица имам два или три пъти седмично италиански език с местен учител, който говори с нас през по-голямата част на италиански и това прави изучаването на езика доста по-бързо.

До този момент съм повече от доволна и щастлива, че съм тук и съм част от този проект.

Поздрави от Италия

Ciao

Михаела Вълчева

Искам да започна статията с това, че изключително много се радвам, че имах възможността да бъда част от ЕДС и сега мога да споделя опита ми с други доброволци и хора имащи желанието да вземат участие в такъв проект.

Казват, че ЕДС може да промени живота ти, да ти  помогне да  излезеш от зоната на комфорт, да научиш нови езици, но най-вече да се самоопознаеш и да се самоусъвършенстваш. Абсолютно съгласна съм с това, но бих желала да посъветвам всички бъдещи доброволци да избират много внимателно организация и място за осъществяване на проект, за да усетят максимално смисълът на тези твърдения и най-вече да бъдат удовлетворени от избора си.

В началото на март тази година започна моя проект за осем месеца в северна Италия. Еуфорията и ентусиазмът преди заминаването бяха неописуеми. Всичко беше повече от перфектно –мястото, организацията, дейността и т.н. (или поне така си мислех).

Първите две седмици изминаха неусетно бързо и всичко ми се стори супер. За съжаление, тази картина се промени коренно в следващите няколко месеца. В началото беше малко трудно да свикна с живoта в една къща с други трима доброволци, които срещам за първи път и да привикна с техните навици и поведение, но успях да се адаптирам и дори открих, колко много човек може да израстне приемайки тези малки и незначителни на пръв поглед неща.

Но не само това беше едно от предизвикателствата, на които се натъкнах. Работата ми също бе едно от тях, а може би дори и най-голямото. Когато кандидатствах за този проект знаех, че ще се занимавам с дейности насочени към опазването на околната среда и устойчивото ѝ развитие, но нямах представа, че по-голямата част от тези занимания ще бъдат свързани  с деца на възраст от 6 до 12-13 години. Това ме изненада доста приятно. Възможност, която ми се даваше да работя с малки деца без диплома и опит в тази сфера беше голяма привилегия. Нещо повече, развих свой собствен персонален проект в тази област: почти всяка събота организирахме „Creative Saturdays”, които имаха за цел да запознаят малчуганите с концепцията за креативно рециклиране на материали, съчетани с изучаване на английски език. Бях много щастлива и преди всеки урок много се вълнувах и бях изпълнена с безброй идеи. Много ми допадаше този вид екологично образование, за което Legambiente (името на организацията) полага големи усилия да развива, но в един момент усетих, че има нещо, което доста ме притеснява. През първите седмици, дори месец не можех да разбера какво е, но колкото повече започвах да бъда част от процеса и организацията, толкова нещата ми ставаха все по-ясни. Сблъсках се с реалността, която не беше толкова приятна, а именно, че дейността, която извършват е повече като мания и натрапчива фикс идея за изкарване на пари и за съжаление страстта и желанието бяха останали на заден план, а бих казала, че дори се бяха изгубили. Всичко започна да става еднообразно, безинтересно и смея да кажа досадно, а всички събития, които се организираха бяха еднакви, независимо от факта към какво бяха насочени, винаги беше едно и също.

Така изминаха 4 месеца докато не стигнах до мисълта да прекъсна проекта. Не беше лесно решение и дълго го обмислях. Знаех, че няма да имам отново случай да участвам в ЕДС проект, но за мен опита, които получих за този кратък период от време бе напълно достатъчен. Когато споделих намерението си с изпращащата ми организация, те веднага ме подкрепиха и застанаха зад мен, за което им благодаря и съм много признателна.

Напълно наясно съм, че това беше голяма възможност, за която много млади хора мечтаят, но нито за миг не съжалявам за взетото от мен решение да напусна проекта. Ще допълня само, че за четири месеца придобих опит, умения и знания, които със сигурност биха ми били от полза и ще използвам за в бъдеще. Европейски Доброволчески Служби беше голям шанс и изживяване, което винаги ще помня.

Успех на всички бъдещи доброволци!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *