Италиански бъркотии и други истории

Има много  стереотипи от италианската култура.  Да, прекалено много са за една държава. За три от тях сме сигурни, че са верни:

1) Италианците нямат добра организация, но са велики в импровизирането.

2) Може да не са доволни от ситуацията в тяхната държава, но ако трябва, ще умрат, за да я защитят пред чужденците.

3) Могат да приготвят страхотни ястия, без значение с какъв бюджет разполагат.

Нека чуем какво ще ни кажат щурите, шумни и мързеливи хора за събитията от понеделник, когато беше културната вечер на Италия. Илария, в теб ни е надеждата.

1/7/2013

Още една ранна утрин е и вие, италианци, ставайте от леглата и се приготвайте за вашата специална вечер! Вече бяхме измислили менюто за вечерята и оставаше само да се набавят продуктите от супермаркета. Трябваше да сме бързи, така че взехме такси.  Проблемите ни започнаха със самото влизане в супермаркета: трябваше да купим прекалено много продукти, а не разполагахме с толкова пари. Друго не ни оставаше, освен да направим промяна в менюто.  Но въпреки това, накрая резултатът ме зарадва!

В 3 следобед отидохме до Къщата на културата. Проблемите не се свършиха дотам: бях взела старата версия на презентацията  с грешните слайдове, а ние нямахме време да се върнем у дома, за да вземем правилната версия. Без паника! Диана и Мария спасиха положението.

Преди нашата презентация, гледахме филмите, които бяхме заснели предната седмица. Цялата вечер мина много добре и бе приятна за мен: изгледахме филма, храната беше чудесна и всички проблеми бяха разрешени! Благодаря ви, момичета.

Поздрави,

Илариа.

И за да покрием всички новини, ще отбележим още нещо за еко филмите. Браво на вас, приятели! Различни жанрове, много творчески идеи и изпълнени с различни емоции!

Следвашият ден бе много труден. И то в буквален смисъл. Яна ще ни разкаже повече за него.

2/7/2013

Беше много изморителна нощ. Работих като вол.

Би трябвало вече да спя като пън.

Па – да – да – дам… е, тази песен започна да ми се върти в съзнанието, когато започнах да си мисля какво сме правили днес, за да напиша този блог. Не преувеличавам – днес работихме здраво в една ферма в Павел Баня – опитахме „хляба на фермера“( не съм сигурна дали тази фраза звучи добре на английски, или е измислена изцяло от мен, но както и да е, тя означава, че опитахме да живеем един ден като фермери – спирам с обясненията). Плевяхме и торяхме зеле и чушки и правихме ограда. Не е лесна работа да вършиш това цял ден по лятното и горещо слънце. Мисля, че това ни даде добра представа за това, как се отглеждат зеленчуци и да оценим този труд. За много от нас плевенето е нещо, което никога досега не сме правили. Но без значение колко изморително звучи, денят си беше хубав, с много вкусно меню, предложено от домакините. Както и с веселата компания на малки деца, кучета, коне, котенца… и фауна … с освежаваща сянка до реката( в която никой не искаше да плува, но пак ни подейства освежаващо).

О, и разходката с джиповете е отделна глава от тази история. Татко Чарли! Татко Чарли!  Разбрано! Изпратете въздушния отряд! Малко адреналин в кръвта и готините ни мацки в джипа. Този проект  е пълен с кратки моменти, но изпълнени със забавление  !

Радвам се, че най – накрая купихме тоалетна хартия!

Чао,

Яна.